logo

Градът-курорт, роден от „бялата чума“

Градът-курорт, роден от „бялата чума“

Смъртта от туберкулоза станала толкова примамлива идея, че самият лорд Байрон признал: „Бих искал да умра от охтика“

Една от водещите причини за смъртността в Европа и САЩ през 19-и век е била туберкулозата – болест, тормозеща човечеството още от древността. Тя се причинява от бактерия, която атакува белите дробове и предизвиква постоянна кашлица, висока температура и значителна загуба на тегло.

Човек, страдащ от туберкулоза, на практика излинява с времето, затова и болестта носи имена като охтика и „бяла смърт“.

Преди антибиотиците тази болест е била нелечима. Единственото лечение, което лекарите препоръчвали, е ходенето в планината, където се смятало, че сухият и свеж въздух помагал за извличане на влагата от белите дробове и облекчава страданието.

Защо няма комари в Исландия?

Затова и болни от туберкулоза започнали да търсят сух климат и да търсят място, където да се излекуват или поне да умрат по-приятно. Смятало се, ча макар и болестта със сигурност да унищожавала тялото, съзнанието се изостряло и въображението ставала по-ярко. Тази идея произлизала от факта, че множество известни личности в литературата си отишли от тази болест като Едгар Алън По, сестрите Бронте, Елизабет Барет Браунинг, Джон Кийтс и др.

Смъртта от туберкулоза станала толкова примамлива идея, че самият лорд Байрон признал: „Бих искал да умра от охтика“.

В мемоарите си пък Александър Дюма пише: „Беше модерно да страдаш от бели дробове, всеки беше охтичав, особено поетите. Изглеждаше добре да плюеш кръв след всяка по-силна емоция и да умреш преди 30“.

Въпреки всичко това започнали да никнат санатируми в най-различни места със сух климат. В САЩ това били най-вече Колорадо, Аризона, Ню Мексико, Западен Тексас, Калифорния. Търсенето на тези заведения станало изключително голямо, пише Amusing Planet.

Градът, който се облагодетелствал най-много от тази „туберкулозна треска“, бил Колорадо Спрингс.

Градът е основан през 1871 година. Намира се във Високите равнини на изток от Скалистите планини и се радва на приятно хладни и сухи зими, горещи и слънчеви лета и приятни и сухи есени. Градът се радва на много слънце целогодишно с над 250 дни. Бил идеалното място за лечение.

Възползвайки се от балгоприятни климат основателите на Колорадо Спрингс (в превод „изворите на Колорадо“) започнали да го рекламират като първокласна дестинация за здравен туризъм за лечение на охтика и други респираторни заболявания.

„Никое друго място в познатия свят няма климат, който да се мери с този на Колорадо Спрингс. Нашият въздух е чист и укрепващ и без никакви маларийни замърсявания. Хората, страдащи от хронична охтика е по-вероятно да живеят по-дълго и комфортно в Колорадо Спрингс“, се казва в рекламата на местен хотел от онова време.

Десетки хиляди хора посещавали града всяка година, привлечени от възможността за лечение на туберкулоза. След като се настанявали в санаториум, пациентите били подлагани на редица странни процедури като насилствено хранене, задължителен престой на легло, хипноза, слънчеви бани и спане на открито. Програмата била мъчителна.

Всеки пациент бил каран насила да яде двойно повече, отколкото му се ядяло. Обикновено диетата включвала три големи ястия, допълнени от сурови яйца и няколко чаши мляко на ден. някои пациенти ги тъпчели с разхлабителни, за да се поддържа движението в храносмилателната система. Идеята била да се изградят нанвото крехките тела на пациентите, съсипани от болестта. Не било необичайно хората, прекарало няколко месеца в санаториум, да качат между 10 и 20 кг.

Свежият въздух се считал за най-важния при лечението. За тази цел почти всички санаториуми имали бунгала за спане, псотроени като типи, с много добра вентилация. Проектирани от д-р Чарлз Фокс Гардинър, тези „туберкулозни колиби“ станали обичайна гледка за санаториумите в региона.

(Снимка: Colorado Springs Pioneers Museum)

Съвременният санаториум на горските работници в Америка, намиращ се северозападно от града, имал над 250 такива осмоъгълни постройки, наредени в стройни редици. След като бил затворен през 1947 г., стотици от тези колиби били продадени на местни жители и предприемачи. От тях са оцелели няколко десетки. Сега те се използват за бараки за инструменти, арт студиа и дори автобусни спирки.

Дали заради лековития климат или нещо друго, но много туберкулозно болни действително се излекували. Много от тях си купили имоти и останали тук.

(Снимка: Colorado Springs Pioneers Museum)

Бизнесменът Джей Джей Хагерман дошъл в Колорадо Спрингс през 1884 г. в търсене на лек. Той бързо се включил в местния бизнес, отворил кантора и инвестирал в Първата национална банка. Накрая той псотроил местната железница.

Писателката Хелън Хънт Джаксън също прекарала известно време в санаториум в Колорадо Спрингс. Тук се запознала със заможен банкер, омъжила се и приела името Джаксън от съпруга си, с което станала известна в литературата.

Бурната история на най-германския град в Русия

В разцвета си Колорадо Спрингс имал 17 санаториума, а всеки трети от обитателите му бил болен от туберкулоза. Много от знаковите места в града са наследство от тази индустрия. Градската болница Пенроуз някога е била санаториум „Глокнър“, а комплексът „Крагмор“ след това се превърнал в кампус на Колорадския университет.

„Лечението на туберкулоза било индустрия. Освен армията, не знам в града да е имало по-голям икономически дивгател“, казва Мат Майбъри, директор на местния Музей на пионерите.

Днес в града живеят около половин милион души, препитаващи се предимно от военната промишленост, информационни технологии и, разбира се, туризъм.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай

futurehealth

futurehealth 02.09.2020 8:44

банка за стволови клетки https://www.future-health.bg/