logo

В тази страна с огромна територия водата е по-ценна от злато, а селфитата са забранени

В тази страна с огромна територия водата е по-ценна от злато, а селфитата са забранени

Известни под общото название Пентаполис, тези великолепни вековни градове са построени покрай частично пресъхнало речно корито, чиито води се покачват само веднъж на всеки три до пет години

Разположена между Мароко и Тунис и гледаща към Европа през Средиземно море, Алжир е най-голямата африканска държава и 10-тата най-голяма по територия в света. Нейният разнороден релеф от планински вериги, изгарящи пустини и древноримски руини покрива почти 2,4 млн. кв. км., което е 10 пъти повече от размера на Великобритания, например.

Голяма част от страната, около 4/5, е погълната от Сахара – най-голямата пустиня в света, удивителна гола пустош от вулканични масиви, каменисти равнини и огромни ергове и морета от плаващи пясъци.

Един от най-големите е Големият западен ерг (Западно пясъчно море), чийто безкрайни пясъчни дюни покриват площ, два пъти по-голяма от територията на Белгия.

Къде се намира единствената българска пустиня

Вековни селища

Докато малцина алжирци живеят в тази враждебна среда, по хълмовете на ръба на Сахара от векове съществуват редица удивителни селища: петте исторически ксари или укрепени градове в долината Мзаб. Известни под общото название Пентаполис, тези великолепни вековни цитадели са построени покрай Уади Мзаб – частично пресъхнало речно корито, чиито води се покачват само веднъж на всеки три до пет години.

Градовете са Ел Атеуф – най-старият, основан през 1012 г., Мелика, Бунура, свещеният град Бени Изгуен и Гардая – главно селище и търговското сърце на долината.

„Това, което прави това място толкова специално, е уникалната комбинация от коренни жители на Северна Африка с ибадска мюсюлманска вяра, които построили укрепени къщи по средата на пустинята. Няма друго такова място нито в Алжир, нито по света“, обяснява пред Би Би Си местният гид Халед Мегнин.

Древен произход

С обитатели от над 360 000 души в наши дни, градоветена Мзаб са създадени от мозабитите – полуномадски народ с техен собствен език тумзабт. Мозабитите вече били изследвали тази част от Алжир още от около 8-и век, но поради твърде бързата пустинизация на района те избрали да се установят и да се адаптират към суровите условия. Те построили градовете си между 11 и 14-и век.

Всеки от тях е изграден около джамия с минаре, използвано за наблюдателна кула. „Затова хората толкова много ценят културата си. Тя им е помогнала да оцелеят 1000 години, затова те правят всичко възможно да я пазят жива и силна“, казва Мегнин.

Истински лабиринт

Във всеки град мозабитите изградили компактна улична мрежда – най-тесните са широки само колкото да мине магаре, натоварено със стоки, а основните подстъпи от и до пазарите са направени така, че да поберат камила. Техните каменни къщи с форма на кутия имат стая за коза, която осигурява мляко и яде остатъците от храна.

„С изключение на електричеството, което идва в края на 50-те години, ежедневието в историческия център се е променило съвсем малко от времето на основаване на градовете и на хората им харесва така. Етикетът на опашката за воднаа помпа си е същият – първо децата, след това жените и мъжете. Практиката да се боядисват външните стени сини, за да се охлажда пространството и да се отблъскват комарите, продължава и до днес“, посочва гидът.

Друго характерно нещо е, че жените прекарват повечето време вкъщи, където има двор с високи стени, осигуряващи нужното уединение. „В Бени Изгуен дворовете се виждат от наблюдателната кула, затова на чужденците им е забранено да влизат в града и да се качват на кулата до следобедната молитва. Това дава възможност на жените да прекарват време навън без да ги гледат“, казва Мегнин.

Без викачи, пазарене и модерни табели

В големия град Гардая търговията е разрешена в и около централния площад, но модерните табели и рекламата са забранени, за да се запази автентичния облик от 11-и век. С местен декрет по страничните улички може да се предлага само един продукт – килими, плодове и зеленчужи или злато, например.

„Мозамбитите не мислят за другите магазини като за конкуренция. Вместо това те ценят компанията на другите търговци, знаейки, че когато са зедно ще създадат силни връзки в общността“, обяснява гидът Елгали Лагун.

Водата е по-ценна от злато

В долината има над 100 000 палми и палмовите горички, подобно на самите градове, са подчинени на специални правила. Воден съвет съблюдава за използването на ресурса, който идва от водоизточници дълбоко под Сахара. Има наказание за тези, които взимат повече, отколкото им се полага.

„Капка дъжд не е паднала в Мзаб между 2008 и 2017 г., затова не е чудно, че водата е по-ценна от златото. Затова правилата се вземат много насериозно, а нарушителите могат да бъдат изгонени от общността за тежко престъпление“, казва местен фермер, отглеждащ палми.

Според друго правило е забранено отсичането на палми с фурми, които се считат за свещени дървета. „Убиването на палма в Мзаб е немислимо, както убиването на човек. Това е непростим грях“, добавя фермерът.

Кафе от фурми

Всяка година фермерите на Мзаб следват вековна традиция за отглеждане и събиране на реколтата. Дърветата се наторяват ръчно през април. Фурмите започват да се появяват през май и юни като първите събрани са запазени за Рамадана.

Изхвърлените костилки се използват за храна на животните или се избичат и смилат за направата на мозамбитско безкофеиново кафе.

Селфитата са забранени

Според едно от правилата на местните туристически борд, всичко посетители, включително алжирците, могат да влизат в петте укрепени градове само с местен гид. „Гледаме на това не като на професия, а като на дълг. Правим го, за да защитим градовете, защото тачим начина си на живот“, заявява Мегнин.

Червенокоса девойка се настани в мотел в пустинята и съжали: „Мислех, че ще умра“ ВИДЕО

Тютюнът отдавна е забранен в историческия център по религиозни причини, а безброй знаци указват други забрани, сред които и правенето на селфи, носенето на неприлични дрехи и ползването на мобилни телефони.

„Ние сме много дружелюбни хора и посетителите са добре дошли, но учтиво ги молим да уважават мозамбитския начин на живот. Все пак това е нашият дом, не просто фон за снимка в Инстаграм. Не искаме Мзаб да се превърне в някакъв сахарски Дисниленд“, завършва водачът.

Коментирай

https://kamerimoreto.eti.pw

https://kamerimoreto.eti.pw 24.04.2021 14:20

https://kamerimoreto.eti.pw

Не съм  съгласен

Не съм съгласен 25.04.2021 18:27

Я да ходят дасе раскарат на някъде

Сийка

Сийка 26.04.2021 12:28

Същите тези хора ,като се окажат в Европа изобщо не спазват принципите на приемната им държава, а настояват за собствени правила, наказания и език. Затова не трябва да бъдат допускани в Европа !!!