logo

Тази държава е вечно под вода, а бедствията идват едно след друго

Тази държава е вечно под вода, а бедствията идват едно след друго

Нейната непостоянна география се дължи на една от най-динамичните и разширяващи се речни мрежи в света

В Бангладеш сякаш природните бедствия са единствената константа. Животът в такава непредсказуемост означава, че устойчивостта и адаптивността са се превърнали в национални черти.

Във високите околности на Силхет – град в Североизточен Бангладеш, известен с гъстите си чаени градини, ходенето на училище изисква много повече от това да станеш навреме.

„Помня, че пресичахме мост, който беше отнасян от водите всяка година. Ние бяхме свикнали, просто намирахме друг път“, разказва д-р Монжур Муршед, който е израснал в Бангладеш, пред Би Би Си.

Страната, която има не четири, а шест сезона

По-удивително от постоянно променящия се път е спокойствието, с което хората приемат случващото се. Това, което Муршед е преживял, е норма, а не изключение, заради постоянно променящата се картина в Силхет.

Това е страна, в която пейзажът винаги е временен. „Тектонски изменения продължават да повдигат високите части и да бутат надолу най-ниските наводняващи се басейни. Мощни земетресения периодично променят установените пътища на водата“, посочва д-р Дейвид Лъдън пт Университета в Ню Йорк.

Бангладеш като цяло е „природа в движение“. Нейната непостоянна география се дължи на една от най-динамичните и разширяващи се речни мрежи в света. Страната буквално е „вторичен продукт“ на речните процеси – един гигантски пясъчник, създаден след хиилядолетия натрупване на наноси от водите на могъщите реки Брахмапутра-Джамуна, Падма (Ганг) и Мегха.

Около 80% от територията е съставена от наводняващи се равнини. Един нов остров – Басан Чар, който сега е дом на хиляди бежанци от народа рохинга, се е образувал от огромни натрупвания от Хималаите, донесени от река Мегха през последните 20 години.

Водата и нейната унищожителна мощ са на такава почит в страната, че сградата на парламента в Дака е обградена от три страни от три изкуствени езера – паметник и почит към реките в страната. Този забележителен паметник, който е туристическа атракция е едно от най-големите архитектурни постижения на 20-и век, носи много дълбок културен смисъл.

Животът в тази страна някак се е вместил между екстремностите на природата. За последните три десетиления Бангладеш е преживял над 200 природни бедствия. Неговото разположение в триъгълния връх на Бенглаския залив, ниската топография, предразположеността към тропически циклони и уязвимостта от наводнения са влошили още повече процесите на урбанизация и гъсто населване.

Бангалдеш е изключително уязвим от климатичните промени, които стават причина за суша в края на дъждовния сезон, чак до другия. Заради земетресения равнините се наводняват, навлиза солена вода, която застрашава земеделските култури и намалява питейната вода. Туристите виждат как понякога мрежата от водни пътища често е единственият начин за придвижване.

През 2020 г. близо 40% от страната бееше потопена от наводнения, оставили над 1,5 млн. души без дом.

Те успяват да се възстановят. Пострадалите местни сякаш разбират и приемат сложността на природните бедствия.

„Имам една луда теория - географията оформя психиката и мирогледа на хората. Когато един речен бряг се срине в надигащите се води, от другата страна се показва друго парче суша. Същото е и с хората. Не можеш да се бориш с мощните реки, но можеш да бъдеш устойчив и да съществуваш заедно с природните стихии“, казва д-р Шафуил Азам Ахмад, работил по прогарамата за водата на Световната банка.

След бедствието през 2020 Ринита Резевана, жителка на Дака, разказва спокойно и без драма: „Народът ми е устойчив. Хората правят мостове, за да останат свързани със страната. Неизползваните бали фураж или слама се превръщат в стъпала. Има много бамбук, от който да направят „стълбове“ за домовете си“.

Тези къщи, които могат да се видят из цял Бангладеш, са построени от материали като дърво и бамбук. Понякога ги строят в разгара на бедствието, например през дъждовния сезон, когато материалите могат да се транспортират с лодка.

Доскоро до къщите имаше малки езера, като земята, изкопана от тях, повдига къщата, дупката служи като воден резервоар по време на суша.

Съществува и вековна технология на „плаващите ферми“, при която се садят растения, които увеличават обработваемата земя и позволяват на фермерите да отглеждат култури в дъждовния сезон. „Лехите“ се издигат и падат с нивото на водата.

 

До голяма степен устойчивостта на бангладешците се основава на разбирането, че природата е по-голяма от всички нас и трябва да работим с нея, а не срещу нея.

Например традиционно домакинствата държат вкъщи червени тухли, които се използват за бързо издигане на прегради по време на наводненията. Преносимите печки са популярни, защото семействата го използват за готвене, когато отидат да търсят подслон по високите места.

Има специфични методи за опушване или сплескване на ориз и приготвяне на „шутки“ (сушена риба), с които висококалоричните продукти се запазват за сухия сезон.

Плаващи училища донасят образованието до домовете на децата, когато те са блокирани в наводнените райни. Неправителствената организация, създала плаващите училища, има цяла флотилия от плаващи библиотеки и клиники.

Ето това е истинска мизерия - бедняшки квартал в Бангладеш

От 70-те години насам страната е инвестирала много в системи за ранно предупреждение, които са базирани не на технологията, а на общността. „Имамът в джамията, училищният директор, местната власт – фигурите с авторитет, на които хората вярват, са тези, които се качват на колелото или рикшата или дори пеша, често с мегафони в ръка“, обяснява Муршед.

Училищава в Бангладеш, които често се првръщат в убежища от циклоните, са чудесен пример за устойчиви сгради, защото те имат много предназначения и бързо могат да се върбат в първоначалния си вид. А когато убежището е училището на децата, семейсвата вече знаят кой е най-бързият път до него.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай