logo

Тайните тунели под Ливърпул и странните легенди около тях

Тайните тунели под Ливърпул и странните легенди около тях

Смята се, че инициаторът за тяхното създаване е търговецът и филантроп Джоузеф Уилямсън

В района на Едж Хил в Ливърпул, Англия, са открити и продължават да се разкриват мистериозни тунели. Тяхното предназначение не е известно.

Смята се, че инициаторът за тяхното създаване е търговецът и филантроп Джоузеф Уилямсън. Защо точно са му били тези тунели и до днес не е ясно. Съществуват най-различни спекулации за това – от добив на подземни ресурси до желание за създаване на работни места или просто ексцентрични прояви на Уилямсън.

Подземният храм - постижение на японската мисъл, което пази Токио от страшни бедствия

Той бил богат бизнесмен, но не бил роден в богатство. Баща му бил беден стъклар. Бедността принудила Джоузеф да изостави семейството си в Уорингтън и да потърси работа при търговеца на тютюн Ричард Тейт в Ливърпул. По това време Джоузеф бил едва 11-годишен.

С усърдна работа той започнал да се издига в йерархията на компанията, оженил се за дъщерята на Ричард Тейт и купил компанията от сина му. През 1805 година, на 36 години, Уилямсън придобил земя на Едж Хил, който по това време бил голям неразработен участък от пясъчник, осеян с отдавна изоставени ями, използвани като кариери. Той започнал да разработва имота, построил си голяма къща, след което изградил още къщи с големи градини и оранжерии в задната част.

Земята зад къщите рязко потънала и, за да укрепи градините, Уилямсън построил извити тераси, над които били разширени градините. Накрая, по неизвестни причини, Уилямсън започнал да копае, създавайки мрежа от тунели под имота си, които стигат до границите на земите му, а вероятно и отвъд, информира Amusing Planet.

Историкът Джеймс Стоунхаус, който обиколил част от тунелите след смъртта на Уилямсън през 1840 г., описва лабиринта като „странно място“, със сводести коридори, изсечени в твърда скала“ и красиво изработени арки, които „не подпират нищо“. Стоунхаус говори за широки мазета под сградите, които стигали на няколко нива надолу, понякога до 6. Той описва още мрачни пещери, огромни по размер, дълбоко под земята. Най-известната от тях е Банкетната зала на Уилямсън под неговата къща.

Многобройните мазета и пещери били свързани от сложна поредица от тунели, които имали различни размери и конструкции – от малки коридори, достатъчни за едва един човек да се промъкне през тях, до огромни сводести тунели.

След смъртта на Уилямсън останали неизползвани, а липсата на поддръжка ги превърнала в голям проблем и заплаха за общественото здраве, тъй като многобройни тръби и ями влизали право в тунелите, превръщайки ги в миризливи отходни ями. Веднъж една жена паднала в тези ями и се удавила.

Освен това тунелите се превърнали в любимо място за изхвърляне на всевъзможни отпадъци. Когато властите съборели някоя сграда, строителните отпадъци отивали директно в тунелите. Това продължило и през 20-и век, когато по-голямата част от тунелите били затрупани.

Въпреки че мрежата била недостъпна в по-голямата си част, тя не изчезнала от паметта на хората. Уилямсън бил много потаен по отношение на мотивите си и това дали храна на всевъзможни теории и местни легенди. Най-популярната гласи, че той искал да осигури работа на местните бедняци, вместо да им дава подаяния.

По това време в Ливърпул имало много здрави мъже, които се били във войните срещу Наполеон. След като войната приключила, те се върнали вкъщи и започнали да търсят работа. Някои характеристики на тунелите сякаш подкрепят тази теория, като например декоративните тухлени елементи, които малцина са виждали.

Твърди се още, че Уилямсън давал на работниците си безсмислени задачи като това да местят скали от едно място на друго без приина и да изкопават тунели, само за да запечатат входовете им след това. Смята се, че много от работниците на Уилямсън били наети в строителството на железници заради уменията, които придобили.

Скорошни изследвания на учените от Университета Едж Хил посочват, че предприемачът не е бил ръководен от никакви филантропски мотиви, а тунелите му служели за извличане на камъни за все по-разширяващия се пазар. Изследователите смятат, че Уилямсън прикривал истинските си цели, защото разкопките представлявали незаконен добив и той трябвало да плаща голям данък за приходите и от продажбата на на пясъчник.

Когато Джеймс Стоунхаус се опитал да публикува откритията си от посещението си в тунелите през 1858 г., приятелят на Уилямсън Корнелиъс Хендерсън заплашил да го съди за навлизане в частен имот и за клевета срещу Уилямсън. Може само да се спекулира защо Хендерсън толкова ревностно пазел тунелите от разкриване, ако всичко около дейността на приятеля му е било редно.

Най-прочутите в света метростанции-призраци

Въпреки всичко Едж Хил помни Джоузеф Уилямсън като местен герой. През 90-те години на 20-и век малка част от тунелите била изкопана и голям брой лични артефакти, принадлежали на семейството на предприемача, били открити. Част от тунелите сега са отворени за посетители.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай