logo

Къде е скрито едно от последните кралства в двете Америки

Къде е скрито едно от последните кралства в двете Америки

Много е вероятно човек да си купи връзка банани от краля без да разбере за титлата му

Ла Пас в Боливия е най-високата столица на света. Намира се на 3690 метра надморска височина, въздухът там е студен и разреден и много от нейните гости получават задух и световъртеж, които местните наричат „сороче“.

Но ако минете през хаотичния трафик и продължите още 100 км на североизток и се спуснете в субтропичните долини Юнгас, ще откриете няколко тихи селца, скрити в гората, свързани с лабиринт от черни пътища.

Както в pochivka.blitz.bg вече ви разказахме, в този регион се намира и най-смъртоносният път в света, свърващ именно столицата Ла Пас с отдалечени селища в джунглата.

Освен това точно там, заобиколена от тапири, ягуари и очилати мечки, за които мястото е техен дом, се намира една забележителна общност, останала почти непозната за външния свят в продължение на 200 години – Кралството на афроболивийците, диховната столица на хиляди боливийци от африкански произход и едно от последните останали кралства в Северна и Южна Америка, информира Би Би Си.

Със своите около 2000 обитатели, това скрито и скромно кралство се състои предимно от фермери, които живеят на малките си парчета емя и отглеждат кока, цитруси и кафе.

В Мурурата – село с около 350 жители, свободно отглеждани кокошки кълват по черните пътища, деца си играят заедно на улицата, а мъжете и жените обработват земята с мотики и се прибират от гораа с току-що насечени дърва за огрев. Други стоят пред своите домове с ламаринени покриви, поздравяват минувачите и чакат появата на първите звезди по залез.

Афроболивийците са потомци на поробени западноафриканци, доведени от испанците между 16 и 19 век, за да работят в мините на Потоси – град в югозападна Боливия, който през 17-и век бил по-населен от Лондон. Според уругвайския журналист Едуардо Галеано, в мините са погубени 8 млн. роби от коренните южноамерикански племена и африканци за период от 300 години. Много от тях загинали от преработване, недохранване и твърдестудения климат в региона.

Хорхе Медина, бивш депутат, който също е афроболивиец, твърди в своя книга, че предците му не можели да се приспособят към студеното време в Потоси. В началото на 19-и век те б или преместени в по-топлия Юнгас, за да обработват плантациите на испанците.

Точно там се образувало неофициалното „кралство“ сред група поробени афроболивийци през 1820 г. Въпреки че тази минимонархия винаги е функционирала повече като племе, след 187 години тя най-накрая е призната от боливийското правителство през 2007 г.

 

An official portrait of the royal Afro-Bolivian family. http://nyti.ms/1NB0zWK Photo: Susana Giron

Публикувахте от The New York Times в Вторник, 17 ноември 2015 г.

Мурурата е центърът на това кралство, а кралят на афроболивийците е Хулио Бонифаз Пиндео. Той живее и управлява общност от 2000 поданици. Въпреки това може да е трудно да бъде разпознат, тъй като често се слива с тълпата. Всъщност много е вероятно човек да си купи връзка банани от него, без да разбере за титлата му, тъй като той държи малка бакалия в своя малък дом от тухли и бетон.

Съуправител на магазина е неговата съпруга – кралица Анджелика Лареа. Те продават мандарини и портокали от градината си, консерви, безалкохолни, пакетирани бисквити и основни стоки. На 78 години Пинедо гледа постоянно да се занимава с нещо.

Според преброяването в Боливия от 2012 г., над 23 000 души се определят като афроболивийци. Но като се вземат предвид хората със смесен произход, бройката е над 40 000, според Медина. И макар тяхната диаспора да е пръсната из цяла Боливия и по света през последните векове, корените и кралят им са в Юнгас.

 

Afro Bolivian Children Dancing Taken from Afro Latinos

Публикувахте от Black History Worldwide в Събота, 6 юни 2015 г.

Пинедо е първият монарх на кралството, официално признат от боливийската държава. Това признание се случи в рамките на един голям процес за признаване на малцинствените етнически групи в страната по времето на Евро Моралес, който през 2006 година стана първият президент, представител на коренното население.

Три години по-късно държавата официално промени името си на Многонационална държава Боливия, а с новата конституция бяха признати 36 боливийски народности (включително афроболивийците).

Правомощията на афроболивийския крал са подобни на тези на всеки традиционен вожд. Пинедо не събира данъци и няма полиция. „Моята титла е най-вече символична. Не съм като богатите крале в Европа, но представлявам афроболивийската общност и за мен това е огромна отговорност“, казва той.

Съпругата му обяснява, че неговите предци били крале в Африка. Според Пинедо, когато предците му пристигнали в Юнгас през 1820 г., един от роднините му на име Учичо се къпел в реката и неговите африкански приятели видели, че по тялото му има белези, типични за владетелско племе. Оказало се, че Учичо бил принц на древното кралство Конго и бил признат за такъв от останалите поробени африканци.

Дядото на Пинедо – Бонифацио, станал крал през 1932 г. Той бил земеделски работник вХасиенда Мурурата.

 

King Don Julio Pinedo holding the identity card of his grandfather and Afro-Bolivian king, Don Bonifacio Pinedo. This is...

Публикувахте от The New York Times - Lens - Photography в Вторник, 17 ноември 2015 г.

Той имал само дъщери, така че титлата му прескочила едно поколение и общността била без крал 38 години докато Пинедо не бил коронясан през 1992 г. През 2007 г. той бил официално коронясан от Моралес на специална церемония в Ла Пас.

Пинедо и Лареа имат син – принц Роландо. Той е на 26 години и учи право в Ла Пас. Вероятността да стане крал е в центъра на неговите амбиции за бъдещето.

Френската република, за която никой не знае

Откъдето и да погледнете в Мурурата, ще видите зеленината на дървета, папрати и тропически растения, покриващи хълмовете. На върха на тези хълмове е кралското гробище, за съжаление в окаяно състояние. По подобен начин имотите на старата Хасиенда Мурурата, само на няколко минути пеша от новия ремонтиран площад на селото, са изоставени.

Но докато някои от останките от миналото бавно се разпадат, бъдещето на кралството започва да се очертава все по-добре.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай