logo

Черният град, обитаван от духовете на безмилостно изклани войници

Черният град, обитаван от духовете на безмилостно изклани войници

Местните жители не смеели да се доближат до Хара Хото, страхувайки се да не срещнат призраци

Хара Хото е древен град, намиращ се в западната част на Вътрешна Монголия в Китай. Някога е бил процъфтяващ град на Пътя на коприната. Но ужасяващо клане оставило града в развалини, а оттогава местните хора не смеят да се доближат до него, за да не се сблъскат с духове.

Това помогнало за разкриването на останките от града в началото на 20-и век. Разкопките в Хара Хото разкрили хиляди ръкописи на тангутски език, които са едни от най-ценните находки там. Те се запазили благодарение на сухия климат и не били плячкосани от иманяри, защото са на отдалечено място.

За какво ѝ е на заключената в степите Монголия военен флот

Името Хара Хото буквално означава „черен град“ на монголски. Това се вижда от името, дадено му и от китайците – Хъйчън. Колкото до тангутите, които основали града, те го наричали Йижинай.

Смята се, че Хара Хото е споменат от прочутия пътешественик Марко Поло. Той е споменат като Ецина в „Пътешествията на Марко Поло“. По думите му, Хара Хото се намира на ръба на пясъчна пустиня – Гоби. Въпреки че стои на Пътя на коприната, неговите обитатели не се занимавали с търговия. Те се препитавали като осигурявали провизии за пътуващите в пустинята.

Когато Марко Поло написал книгата за своите пътешествия из Азия през 13-и век, Хара Хото бил вече на няколко века. Твърди се, че е основан през 1032 година от тангутите, пише Ancient Origins.

Тангутите, известни още като Ся, били важна етническа група в Северозападен Китай. Те били споменати в китайски източници още през 6-и и 7-и век сл. Хр. По това време те били поканени от китайците да се заселят на териториите на днешните провинции Съчуан, Цинхай и Гансу.

Китайците се надявали, че тангутите ще служат за буфер между тях и тибетците. Въпреки че тангутите понякога се присъединявали към тибетците в нападенията им в Китай, като цяло те изпълнявали тази роля.

През 11-и век, обаче, китайците, които били управлявани от династията Сун, обърнали вниманието си на изток. Това се наложило, защото били в конфликт с киданите, които създали династията Ляо скоро след краха на династията Тан в началото на 10-и век.

В резултат китайците нямали много възможност да се фокусират върху западните граници на империята и тангутите използвали възможността да създадат своя държава – Си Ся или Западна Ся, през 1038 г. Тя процъфтявала в продължение на два века докато не била завладяна от монголците през 1227 г. Тангутската държава била толкова силна, че на монголците им трябвали 20 години, за да я подчинят.

Хара Хото бил завладян през 1226 г., само година преди тангутите да се предадат на монголците. Широко разпространена е грешната теза, че градът западнал, след като влязъл в границите на Монголската империя. В действителност той продължавал да просперира.

Всъщност един от положителните ефекти от монголското завладяване било възстановяването на Пътя на коприната, довело до това, че повече търговци минавали през Хара Хото. Разцветът на града, обаче, приключил малко след падането на монголската династия Юан.

През 1368 г. династията Юан била свалена от династията Мин и монголците били прогонени от Китай. Много от оцелелите монголци избягали в Хара Хото. Те получили разрешение да се заселят там като негови обитатели. Тъй като към момента основната грижа на династията Мин била да установи закон и ред в новоприсъединените територии, те не се занимавали много с избягали монголци.

През 1372 г., обаче, в Хара Хото имало толкова много войници, че монголците започнали да обмислят идеята за нападение над Китай и за отнемането му от династията Мин. Когато новините за плановете на монголците стигнали до китайците, те се притеснили. По това време управляващата династия вече била затвърдила управлението си над Китай и можела да обърне вниманието си към монголците.

През 1372 г. Китай пратил армия срещу монголците в Хара Хото. Тази военна офанзива е спомената за кратко в историческите извори от династията Мин. Според тях монголците от града, водени от Буян Темур, се предали на китайския пълководец Фен Шен, когато той стигнал до Хара Хото. Всъщност армията на Фен била част от много по-голяма китайска армия, чиято цел била да унищожи династията на Северен Юан. Въпреки че тя се състояла от 150 000 души, китайската армия била разбита от монголците.

Въпреки че Хара Хото е малък епизод от историята за войната през 1372 г., повече детайли за нея могат да бъдат намерени в местна легенда. Тя гласи, че водачът на монголците в града се наричал Хара Батор („черен герой“). Твърди се също, че укрепленията на града били толкова добри, че китайците не можели да го превземат със сила. Затова го обсадили.

За да засилят натиска върху обсадените, китайците отклонили река Ежин, която течала извън града и била основният източник на вода. Скоро кладенците на Хара Хото пресъхнали и защитниците му били принудени да избират дали да умрат от жажада или в битка с врага.

Според една версия на легендата, Хара Батор си изгубил ума пред тази дилема и избил семейството си, след което се самоубил. Според друга версия, монголският пълководец избягал през дупка, която пробил в северозападната част на градската стена. В наши дни дупка, която е достатъчно голяма, за да мине ездач през нея, още може да се види в Хара Хото.

Останалите в града монголци посрещнали последната атака на китайците. Защитниците били безмилостно изклани. Това довело до слуховете, които се разпространяват и сега, че руините на града са обитавани от духовете на монголските войници. До скоро местните жители не смеели да се доближат до Хара Хото, страхувайки се от тези древни духове.

За разлика от монголците, които запазили Хара Хото, когато го превзели от тангутите, китайците нямали намерние да запазят града на ръба на пустинята. Затова той бил изосавен. Твърди се, че една от причините за това е липсата на вода.

В края на 19-и век руски учени провеждали експедиции в Северен Китай и Монголия, където чули слухове за изгубения древен град. Смесена експедиция започнала търсенето му и през 1908 г. той бил открит. Водачът на експедицията Пьотр Козлов получил разрешение за разкопки от местния торгутски вожд.

Най-забележителното откритие на експедицията е огромно количество текстове – ръкописи, книги и свитъци на тангутски език. Намерени били и будистки предмети. Сега те се съхраняват в Санкт Петербург.

В следващите десетилетия в Хара Хото са правени множество експедиции от археолози от САЩ, Швеция, Китай и др. Останките от сградите са изследвани много по-малко от ръкописите. Запазени са укрепителните валове, високи 9 метра, дебелите 4 метра външни стени, пагода, висока 12 метра, рушащи се къщи от кал.

Прокълнатата къща, построена с кървавите пари от пушките „Уинчестър“

Извън градските стени има една постройка, която може да е била джамия. Твърди се, че тя била ползвана от търговците мюсюлмани, които спирали в града.

Поради факта, че Хара Хото е труден за достигане заради заобикалящата го пустиня, той не се е превърнал в туризъм. От една страна това означава, че потенциалът му за привличане на средства не е използван, но от друга така той се е запазил от щетите, които тълпите с туристи могат да му нанесат. Това помага за опазването на останките му за поколенията.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай