logo

120 000 души търсят изцеление по чудотворни места в България

120 000 души търсят изцеление по чудотворни места в България

Сред най посещаваните са Кръстова гора, аязмото Преподобна Стойна край Сандански и местността Рупите, свързана с пророчицата Ванга

Поне 120 хил. души годишно посещават над 3000 места у нас, за които се носят легенди, че помагат за изцеление или пък имат магическа сила. Това съобщи за „Монитор“ Румен Драганов, шеф на Института за анализи и прогнози в туризма.

Сред най посещаваните са Кръстова гора, аязмото Преподобна Стойна край Сандански и местността Рупите, свързана с пророчицата Ванга. Много вярващи и жадуващи за изцеление привличат и икони на Божията майка, която се е просълзила. Най-почитана е иконата в Бачковския манастир, намерена край пещера.

През XIV в. Търновград достигал по численост „вечния град“ Рим

За всички тракийски светилища пък се предполага, че са изградени на места със силна енергийна зависимост, като например Татул и Белинташ. Същото важи и за окултните пръстени от камъни в Родопите и Странджа, където се предполага наличието на силни енергийни полета. По подобен начин някои вярват в лечебната сила на вековните дървета.

Мощите на св. Иван Рилски и изворите по местата, където е живял светецът, също се смятат за целебни и излъчващи силна положителна енергия. Светата вода, както хората наричат извора в района на кюстендилското село Раждавица, лекува слепи и болни хора. Мястото е известно сред хора от цял свят, които посещават селото, в което е живял свети Иван Рилски.

Според местна легенда и някои исторически сведения през X век в пещерата край с. Гърбино е живял св. Иван Рилски. Легендата гласи, че напускайки с. Скрино, отшелникът обикалял известно време из пустите места и манастирите край Струма и Витоша, като най-напред се спрял при Земенския пролом на р. Струма, близо до с. Раждавица. Там си направил колиба на място, където имало изворче.

Водата от този извор била впоследствие ползвана от жителите на селото като светена и лековита. Уникалната сила, която притежават пещерата на светеца и аязмото, привлича хора от цял свят.

„Когато моята майка е била 13-годишна, нейните родители са я водили в Светата вода. Поверието било, че който си мие очите в продължение на 10 дни и даде обет, ще се излекува напълно. Така и станало. Дала обет във вторник и четвъртък да не върши никаква работа и на десетия ден прогледнала”, разказва леля Роза, която е един от свидетелите за чудесата в района.

Друг случай е и с парализирано момче, което било на инвалиден стол. Неговото семейство мило краката му и след известно време то проходило.

Най-известният лечебен извор в Бургаско е аязмото в манастира „Свети Георги Победоносец” в Поморие. Монасите там разказват, че водата му лекува кожни болести и дори слепота. „Водата е с по-наситен цвят, високо минерализирана - всичко лекува”, казват монасите.

Легендата разказва за Селим бей - местен турски велможа от ХVІІ в., който приел християнството, след като изворът излекувал дъщеря му от тежка болест. В манастира има още два олтара - на света София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов, както и на свети Николай Чудотворец.

Монасите от манастира твърдят, че ако застанете пред неговата икона и се помолите с вяра, Бог ще чуе молитвите ви и ще ви прати благословия. В близост до Бургас, в село Сливово, се намира и аязмото в пещерата на света Марина. Светилището е около 12 км на изток от селото. Аязмото там е уникално – водата тече по стените на пещерата и се събира в съдове на пода, оставени от болните хора.

С тази пещера е свързана и много древна по произход традиция - при отвора в източната й част или при иконата да се оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро изображения на болния орган или на цяла човешка фигура. Вярвало се, че болестта ще остане върху изображението в пещерата.

Дълбоко в сърцето на магичната Странджа се намира и едно от най-тайнствените и мистични места – Индипасха, с бликащ в основата й извор. 

Тракийските жреци си проправяли път сред непроходимата гора, за да извършват жертвоприношения и да гадаят бъдещето. Слизайки до свещената Индипасха, те славели бог Слънце и Земята майка. Името се свързва с поклонения и вричане на курбани на самото място пет дена след Великден – Пасха.

Местността се посещава целогодишно от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез практикуване на древни обреди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата. Манастирът „Свети Живоприемний източник” е единственият в Странджа планина. Манастирската църква е построена през 1876 г., а в олтарната й част се намира аязмото „Живоприемний източник”.

Преди години руска пророчица предрекла, че на това място след време ще бият три камбани. Една от тях вече е факт. Тя е подарена на храма от чешкия учен д-р Петер Лехнер. Щом разбрал за светата обител и необикновения й извор, веднага пристигнал тук, за да ги види.Дошъл невярващ, а си отишъл вярващ.

Водата го излекувала от хронично заболяване, което го мъчело от години. За благодарност, когато се прибрал в родината си, чехът изпратил дарение – камбана. Мнозина търсят силата на манастирския извор за заболяванията си. Водата лекува и очите.

През 1992 година в манастира пристигнал известният руски учен от московския център по народна медицина Михаил Гейлер. Според него след Хималаите именно манастирът край Голямо Буково е втори по така нареченото космическо засичане. В созополското Зидарово пък се намира аязмо – параклис с лековит извор. Носят се легенди, че слепите, които си измият очите, проглеждат.

Мюсюлмани и християни пък търсят лек на Демир баба теке. Три глътки отпиват поклонниците, стигнали до аязмото край Исперих, три пъти изплакват с вода лицето си и пускат паричка за здраве. От двора на текето пък мъх е обвил стъблото на липата и посветените в тайнството и чудодейните му способности жени си изчегъртват парченце за вкъщи.

Алевийското теке в каньона на р. Крапинец е най-посещаваното култово-мистично място в Североизточна България, а че има чудодейна сила, вярват и християни, и мюсюлмани.

В тази страна нямa ĸpaдци и aдвoĸaти, а xopaтa живeят дo 85 г.

Светилището е гробница с каменно тюрбе – малък мавзолей от 16-и век, характерен за османската архитектура, в който се смята, че е погребан Демир баба, почитан като духовен учител и лечител от алианите и като светец от християните. На мястото на сегашната гробница през четвърти век е имало тракийско светилище.

В тюрбето е ковчегът на Демир баба (Железния баща), който винаги е отрупан с дарове, а могат да го погледнат само очите на алианите. В двора е споменатото аязмо, натоварено с много вярвания и надежди, основната от които е, че водата му лекува и помага на бездетни жени за зачеване.

Изворът е известен като Беш пармак, пет пръста и уж когато се появил по тези места Демир баба, бръкнал с пръсти в скалата и оттам рукнала вода. Всяка година на втори август към текето се стичат хора от цяла България, за да преспят там на открито за здраве. Магията не спира дотук. Друга забележителност е Камъкът на здравето с кръгли отвори, през които поклонниците прокарват три пъти бяла кърпичка или синджирче за здраве.

А на друг голям като малка скала каменен къс посетителите лягат по гръб, за да получат енергията му и също да са здрави. В каменен улей пък е „машинка“ за умножаване на парите – прекарвате банкнота през улея и като се приберете, очаквайте да се увеличат напред парите. От 1924 година текето и гробницата са обявени за историческа старина.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай

РАЙНА

РАЙНА 10.09.2021 19:48

ВЕЧЕ НЕ СЕ УЧУДВАМ НА НИЩО ,НЕ ВЯРВАМ ТИЯ ХОРА ДА ЛЪЖАТ,ТЕ ОТИВАТ ТАМ ОТ НУЖДА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ НЕКА ГИ ЗАПАЗИМ ТЕЗИ МЕСТА ЧИСТИ И ПОДРЕДЕНИ

Кико

Кико 11.09.2021 16:46

Мястото е - Учим дол! Свещенно място! Раждаш се човек и после ставаш м....а!