logo

Народът, който си умира да се оплаква

Народът, който си умира да се оплаква

Според някои експерти, тази особеност може да бъде полезна за здравето

Много разговори във Франция започват с въздишка и съжаление: времето е лошо, реколтата от грозде е по-лоша, политиците са некадърни и глупави. Често чувате една постоянна канонада от оплаквания.

Защо французите винаги са в такова лошо настроение?

Във Франция има няколко думи за оплакване - “se plaindre”, използвано за доброто старо оплакване, има и “porter plainte” – по-официален вариант, а има и “râler” – оплакване за развлечение, съобщава Би Би Си.

Ако отидете в Шотландия и не ядете от това ястие, ще ви се обидят много

Овладяването на умението кога и с кого е уместно да râle е цяло изкуство.

Във Франция оплакването е подходящ и често срещан начин за започване на разговор. Човек може да започне да говори за един ресторант като се фокусира на лошото обслужване по време на иначе хубавото ястие.

„За американците да кажеш нещо отрицателно звучи сякаш приключваш разговора“, обяснява Джули Барлой, канадски журналист. Във Франция подобен коментар се приема като „покана към другите да изразят мнението си“.

По думите ѝ, северноамериканците не се чувстват добре с конфронтациите и критиките. А французите нямат проблем.

Така râle се явява като нещо, което е по-интелигентно от това да бъдете заслепени и твърде оптимистични за нещата.

Според писателката Ана Полони тази разлика произтича от дълбоко вкоренения у американците страх да не бъдат сметнати за загубеняци. „Във Франция няма дума за това. За да бъдете загубеняк, светът около вас трябва да мисли от гледна точка на победата“, посочва тя.

Във Франция разговорите могат да бъдат оприличени на дуели и началният удар може съвсем спокойно да е оплакване – показване на демонстративен интелект – „нещо, което кара хората да иглеждат критични и мислещи, а не наивни“, посочва Барлоу.

„Имам чувството, че колкото по-конкретно се оплаквам, толкова повече мога да спечеля съчувствието на другия човек за това колко ужасно е дадено нещо“, обяснява Полони.

Според някои експерти, тази френска особеност може да бъде полезна за здравето. Проучване от 2013 г. установи, че опитите за регулиранена негативните емоции могат да бъдат свързани с увеличен риск от сърдечносъдови заболявания. А изследване на Тексаския университет в Остин открило, че потискането на негативните емоции прави хората агресивни.

Това не означава, че оплакването е винаги хубаво нещо. Често то ви вкарва в спирала и всъщност препрограмира мозъка да се фокусирате върху негативното. Но френското râleurs избягва този страничен ефект, отчасти защото французите рядко се оплакват за собствения си живот, а повече за външни проблеми.

Според проучване, 48% от запитаните французи са казали, че нещото, от което се оплакват най-много, е правителството. Личните теми много рядко са застъпени – 23% се оплакват, че хората не са им върнали обаждане, 33% - че не могат да си намерят ключовете или телефона, и само 12% - за неща, свързани с децата им.

„Мисля, че французите са оптимистични и позитивни за себе си и живота си, но са склонни да бъдат сурови към страната си. Недейте да ходите да парти и да започнете да хвалите Франция – хората ще ви се изсмеят“, обяснява Барлоу.

Според Марго Бастин – изследовател в католическия университет в белгийския град Льовен, това, че французите се фокусират върху проблеми, които не са лични и не са свързани с тях самите, е по-здравословно. Нейното проучване, обаче, е открило, че макар и до определена степен изпускането на парата да е полезно, то е „вредно, когато се превърне в много удължен процес, когато се случва прекалено много“.

Французите, като цяло, не стигат до крайности. Рядко тяхното оплакване има някаква цел или решение, изтъква Полони. Докато често можем да видим американец, който иска да говори с управителя за някакъв проблем, или британец да въздиша шумно, когато някой го прережда, при французите оплакването не се разглежда като нещо, което трябва да стигне докрай.

Защо японците са толкова вманиачени по чистотата

„Не мисля, че те се оплакват, защото непременно искат да променят нещо. Мисля, че това е културна привичка за водене на разговор“, казва Барлоу.

Както и при другите подобни привички – да питаш някого как е без да се интересуваш от отговорна, оплакването във Франция преди всичко формира междуличностна връзка.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай

мииии

мииии 05.09.2020 11:07

по големи мрънкачи от българите няма,,,факт!!!!!